Слънцето беше напекло толкова силно, че дори кучетата се бяха изпокрили на сянка. Ризата му лепнеше по гърба, а обувките го убиваха. Съжаляваше, че не е взел колата.
Вървеше покрай витрините, като се стараеше да не излиза от сянката на сградите. От едно кафене се носеше музика. Няколко души седяха под тентата, разговаряха и лениво отпиваха от чашите си. Той се загледа за миг в тях, после продължи.
На ъгъла забеляза суматоха. Двама мъже изнасилваха млада жена, която се съпротивляваше и викаше за помощ.
Той забави крачка. Зачуди се дали да не се присъедини. Дори пристъпи по-близо, но жегата го отказа. Защо да се поти излишно?
До вкъщи оставаха десетина минути. Дано жена му се беше прибрала. Или поне дъщеря им. Малката пикла отдавна трябваше да си е намерила квартира, но щом още живееше на негов гръб, поне да има някаква полза от нея.
Смяташе да си легне с която завари, а ако бяха и двете — още по-добре.
Малко по-нататък площадът беше задръстен от зяпачи. Още преди да стигне до тях, го лъхна киселата миризма на мъжка пот, натежала в неподвижния въздух.
Зад опънатите въжета се биеше голяма група мъже. Зрителите крещяха, подсвиркваха и размахваха банкноти. Един от участниците се опита да се измъкне, но хората от първия ред го изблъскаха обратно.
Между тълпата и нагорещената стена оставаше съвсем тесен проход. Той се промъкваше странично, опрял рамо в грубата мазилка, докато потните гърбове на зрителите го блъскаха. Някой го настъпи, друг му изръмжа да не се бута. В краката им сновяха малчугани, които ловко пребъркваха джобовете на най-захласнатите зяпачи. Той разрита няколко, които му препречваха пътя, и най-сетне излезе на свободния тротоар.
В бакалията постоя пред отворения хладилник, наслаждавайки се на прохладата. Взе две бири и доволен пое към къщи.
Едва когато стигна до входната врата и бръкна за ключовете, се сети, че е забравил да купи хляб.