Още като малка тя знаеше как да получи онова, което иска. Когато баща ѝ отказваше нещо, сядаше до него, сгушваше се в прегръдката му и го поглеждаше с онази усмивка, на която той рядко успяваше да устои. Най-много ѝ харесваше мигът, в който виждаше как започва да отстъпва. В училище бързо разбра при кои преподаватели си струва да остане след часа, какво да попита и кога да се усмихне. Същото се случваше навсякъде, където отидеше. Понякога получаваше отстъпка, друг път специално отношение, а нерядко дори не се налагаше да поиска.
С годините желанията ѝ ставаха все по-разнообразни. Обожаваше шумните компании, нощните заведения, музиката, от която чашите потрепваха по масите, и вниманието на хората около себе си. Можеше да прекара цяла нощ сред непознати и на сутринта вече да има няколко нови приятели, готови да направят почти всичко за нея. Сред тях имаше мъже и жени, красиви и не толкова красиви, богати и влиятелни, а понякога и хора, от които просто имаше нужда. Не всички я привличаха, но това рядко я спираше да прекара нощта с тях. Особено ѝ харесваше да получава онова, което беше намислила, и да наблюдава как другият с удоволствие изпълнява желанията ѝ.
Някои от тези познанства пазеше особено старателно. Имаше красива приятелка, с която прекарваше прекрасни вечери и чието внимание никак не обичаше да дели с други. Същото се отнасяше и за няколко мъже, на които разчиташе. Обикновено ѝ стигаха една усмивка и подходящо подбран момент, за да върне вниманието им към себе си. Не обичаше да се лишава от нищо приятно, нито да търпи неудобства. Когато обувките започнеха да я убиват, ги събуваше още под масата и продължаваше да танцува боса.
Когато видя Учителя за първи път, единственото, което ѝ направи впечатление, беше, че този човек няма с какво да ѝ направи впечатление. Скоро престана да го забелязва. Един следобед обаче, останала без по-интересно занимание, му отправи едно от своите изпитани пърхания с мигли. Той я погледна, усмихна се и продължи да чете. Тя опита отново, прибави още няколко погледа, после намери повод да се приближи. Учителя остави книгата и известно време разговаря с нея. Гласът му беше тих и спокоен. Но когато си тръгна, тя не беше получила нищо от онова, което обикновено следваше подобно внимание.
През следващите дни започна да търси все повече поводи да го вижда. Избираше дрехите си внимателно, измисляше случайни срещи и използваше всички онези похвати, които никога не я бяха подвеждали. Понякога оставаше с него с часове. Той четеше или ѝ говореше, а тя все по-често се заслушваше в мекия му глас и забравяше какво беше намислила. Но щом си спомнеше първоначалното си намерение, започваше отново. Вече не я интересуваше какво би могла да получи от него. Искаше просто да успее. За първи път не можеше да разбере какво още трябва да направи.
Една вечер, докато разсеяно обмисляше поредния си неуспех, пръстите ѝ механично угасиха тлееща угарка в пепелника. Дори не прекъсна мисълта си. Чак по-късно, на път за вкъщи, си спомни за това и неочаквано се усмихна. Беше угасила цигарата на Учителя. След няколко дни прибра разпилени листове от масата му. Друг път се сети да остави нещо, което предполагаше, че ще му потрябва. Постепенно започна да забелязва все повече такива възможности и да прекарва все повече време в дома му.
Случваше се да се отбие само за няколко минути и да остане до вечерта. Понякога той четеше, а тя се занимаваше с нещо около него. Друг път оставяше книгата и ѝ говореше толкова дълго, че навън се стъмваше, без тя да усети. Обичаше да слуша топлия му, почти мелодичен глас. Понякога спираше работа само за да се заслуша, а после отново се захващаше с онова, което беше намислила. Неусетно започна да предпочита тези спокойни вечери пред шумните заведения. Поканите продължаваха да пристигат, телефонът ѝ звънеше както преди, но тя все по-често го оставяше настрани. Веднъж пропусна празненство, за което доскоро би пожертвала всичко, защото ѝ беше хрумнало нещо, което искаше да приготви за Учителя. Когато приключи, беше толкова доволна, че дори не се сети да провери дали някой я е търсил.
Постепенно се промениха и някои от най-интимните ѝ предпочитания. От многобройните си любовни срещи познаваше добре онзи особен вкус, който невинаги ѝ беше приятен. Особено не обичаше горчивината, която понякога оставаше след него. С Учителя дори тя ѝ се струваше прекрасна. Един следобед го завари да чете в креслото си. Мина покрай него, спря, върна се и коленичи пред креслото. След известно време се изправи, оправи косата си и излезе. Познатият вкус още беше с нея и тя се усмихваше, докато вървеше по коридора. Книгата не беше потрепнала.
Старите ѝ приятелства също придобиваха ново място в живота ѝ. Една вечер доведе при Учителя красивата приятелка, чието внимание някога толкова старателно беше пазила. Двете оставиха дрехите си върху облегалката на дивана, а по-късно приятелката ѝ лежеше със затворени очи, все още задъхана и разтреперана от преживяното. Тя седеше до нея, щастлива от случилото се, и си представяше колко приятно би било на Учителя, ако беше наблюдавал. Не знаеше дали изобщо ги беше погледнал. На следващия ден вече обмисляше коя от другите си красиви приятелки би могла да доведе.
Имаше и срещи, които очакваше с особено нетърпение. Някога и най-малката болка я караше да се откаже от нещо приятно. С Учителя вече сама пожелаваше дори онази болезнена любов отзад, която преди неизменно беше отказвала. Болеше повече от всичко, което помнеше, а тя очакваше следващия път още преди болката да е отминала.
Така минаваха дните ѝ. Сутрин често се събуждаше с нова идея за Учителя, а вечерта я заварваше в дома му — понякога заета с някоя дребна работа, друг път неподвижна, заслушана в гласа му. Когато си тръгваше, обикновено вече знаеше какво иска да направи за него на следващия ден.
Един ден Учителя изчезна.
Първоначално не обърна особено внимание. Не бяха прекарвали всяка минута заедно. На следващия ден обаче отново не го намери. И на по-следващия. Постепенно започна да забелязва колко много от дребните си намерения беше свикнала да свързва с него. Сещаше се за нещо, което искаше да му занесе, после си спомняше, че няма на кого. Понякога се улавяше, че се заслушва в тишината, сякаш всеки момент ще чуе познатия глас.
Поканите продължаваха да пристигат. Постепенно започна да ги приема и скоро отново се оказа сред старите си приятели. Музиката беше оглушителна, хората се смееха, някой непрекъснато я канеше да танцува. Усмивките ѝ продължаваха да вършат чудеса, а мъжете и жените около нея с готовност изпълняваха желанията ѝ. Танцува, сменя компании, прие още покани и прекара няколко нощи с хора, които някога ѝ бяха доставяли огромно удоволствие. Всичко ѝ се удаваше дори по-лесно отпреди. Тя отдавна знаеше какво да забелязва у хората, за да получи желаното. Сега забелязваше и онова, което преди не я беше интересувало. Но всяка следваща сутрин се събуждаше с усещането, че е пропиляла още една вечер.
Една нощ си тръгна от поредното шумно празненство, докато другите още танцуваха. Когато се прибра, в стаята беше тихо. Събу обувките си, остави телефона на масата и дълго остана неподвижна. После започна да преглежда съобщенията си. Имаше десетки покани и предложения, някои толкова примамливи, че преди би приела веднага. Тя ги прочете едно по едно, после отвори списъка с познатите си.
Опита се да си представи как прекарва утрешния ден с някого от тях. Как отива при него още сутринта, намира какво би могла да направи за него, а после сяда наблизо и слуша гласа му, докато навън се стъмва. Прелистваше имената бавно. Някои хора познаваше от години, други едва от няколко дни. Имаше красиви, умни, интересни, влиятелни. С някои беше прекарвала незабравими нощи.
Стигна до последното име, задържа пръст над екрана и след малко започна отначало.