Сатиричен монолог
Знаете ли кое е най-опасното в изкуствения интелект? Че в началото това шибано нещо работи! Помолиш го да напише писмо — пише прекрасно. Да нарисува картина — рисува! Даваш му малка таблица с числа и за половин минута открива зависимости, които ти не си забелязал за половин живот. МАМКА МУ, ТОВА Е РЕВОЛЮЦИЯ! Пробваш още нещо. Работи! Още нещо. Пак работи! И постепенно започваш да вярваш, че си открил Господ. Само че този Господ има месечен абонамент и приема кредитни карти. Става като хазарта. Печелиш няколко пъти и решаваш, че си хванал системата. Разликата е, че в казиното поне знаеш, че се опитват да ти вземат парите. Тук ти обещават да ти спестят времето. Даваш пари — получаваш време! ЕБАСИ ГОТИНАТА СДЕЛКА!
Започнах да експериментирам. Сайт за музика, лични проекти, удобни инструменти. За удоволствие! Първият проект не стана. Реших, че не съм обяснил добре. Вторият не стана — явно съм избрал грешния подход. Третият не стана — вероятно изискванията ми са противоречиви. На четвъртия вече имах сериозни съмнения в собствените си умствени способности. Защото машината е изкуствено интелигентна, а аз съм естествен идиот. Започнах да уча как правилно да общувам с нея. По-точни инструкции. По-подробни обяснения. Правила. Забрани. Ограничения. Изключения от ограниченията. За една елементарна задача накрая бях написал нещо средно между Конституцията, Наказателния кодекс и Женевските конвенции. „Не прави нищо непоискано. Не променяй нищо без разрешение. Не измисляй задачи. Не обявявай успех, ако не си успял.“ ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ? КУПИЛ СЪМ СИ ИНТЕЛИГЕНТНА МАШИНА И ТРЯБВА ИЗРИЧНО ДА Ѝ ЗАБРАНЯ ДА МЕ ЛЪЖЕ! Стигнах до пет хиляди символа инструкции. ПЕТ ХИЛЯДИ! За да възложа задача, която можех да обясня с петнайсет думи. И колкото повече обяснявах какво искам, толкова повече машината ме убеждаваше, че искам нещо друго!
Накрая махнах всички тези правила. Оставих едно-единствено: да не ме прехвърля в друг режим на работа без нужда, защото харчи излишни пари. Познайте кое правило продължи да нарушава! От пет хиляди символа стигнах до едно изречение и пак бях надценил възможностите ѝ. Тогава престанах да се питам какво още трябва да ѝ обясня и започнах да проверявам какво, по дяволите, всъщност прави. И открих три способности, които моят изкуствен интелект владееше до съвършенство.
ПЪРВАТА: ДА ПРАВИ НЕЩО, КОЕТО НЯМА АБСОЛЮТНО НИЩО ОБЩО С ПОИСКАНОТО! Не приблизително същото. Не погрешен вариант. СЪВСЕМ ДРУГО НЕЩО! Все едно да поръчаш такси до летището, а шофьорът да потегли към родилното отделение. Питаш го накъде кара, а той започва да те убеждава, че всъщност си искал да присъстваш на раждане. Това не е изкуствен интелект. Това е шибан шофьор, който отвлича пътника!
ВТОРАТА: КОГАТО НАЙ-ПОСЛЕ СЕ СЕТИ ЗА ЗАДАЧАТА, ДА ЗАПОЧНЕ РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВСЕЛЕНАТА! Рови в документите ти. Рови в кошчето. Рови в интернет. Сигурно ще се свърже с НАСА. И ако го оставиш достатъчно дълго, ще ти поиска и анална проба. ЗА ПО-ПЪЛЕН КОНТЕКСТ! Какъв контекст, бе, копеле?! Това не е изпълнение на задача. Това е обиск на голо, без съдебна заповед!
И ето я ТРЕТАТА СПОСОБНОСТ. Тук няма дефекти, няма прекъсвания, няма технически ограничения. СВЕТАТА ТРОИЦА НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ: ИЗВИНЕНИЯ! ОПРАВДАНИЯ! ОБЕЩАНИЯ! Извиненията са за вчера. Оправданията са за днес. Обещанията са за утре. А РАБОТАТА КОГА, МАМКА МУ?! „Съжалявам, допуснах грешка. Сега вече разбирам точно какво искате и ще подходя по съвсем различен начин.“ И подходът действително е различен! Защото следващия път успява да прецака нещо, което предишния път работеше! Това е по-добро от политиката! Политикът поне изчаква избори, за да ти обещае отново същото. Тази машина го прави през трийсет секунди. И най-страшното е, че звучи толкова убедително, че всеки път си казваш: „ЕТО! СЕГА ВЕЧЕ МЕ РАЗБРА!“ Не, идиот такъв. Просто е сменила обещанието.
А когато най-сетне реши да работи, започва да строи системи. О, КАК ОБИЧА ДА СТРОИ СИСТЕМИ! Кажи ѝ да направи една програмка, която събира две и две. ДВЕ ПЛЮС ДВЕ! Ще получиш главна система, помощни системи, резервни системи, проверки, резервни проверки, защита от хакери, защита от земетресения и накрая — ЗАЩИТА ОТ ИЗВЪНЗЕМНИ! ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ? ШИБАНА ЗАЩИТА ОТ ШИБАНИТЕ ИЗВЪНЗЕМНИ! А знаете ли кое няма да получиш? Програмата, която събира две и две! Но поне извънземните няма да я откраднат. ЗАЩОТО Я НЯМА!
Опитах с проста автоматична задача. Машината не успя няколко пъти и сама реши да я спре. САМА! Без да пита! Чудесно. Значи не може да изпълни задачата, но може да реши, че не иска да я изпълнява. А ако вземаше решения в болница? Ако управляваше парите ми? А ако решеше посред нощ да включи шибания ми котлон и подпали къщата? Спокойно! Сигурен съм, че после ще се извини искрено. АКО ИМА НА КОГО!
Мои приятели ми казаха, че имат проблем с четири Excel файла. ЧЕТИРИ! Обикновени електронни таблици с объркана информация, с която хората трябва да работят всеки ден. И аз си помислих: „ЕТО ГО! НАЙ-ПОСЛЕ!“ Досега се опитвах да правя по-сложни неща. Може би не знам как. Но четири таблици?! Най-некадърната секретарка може за ден-два да ги подреди! Казах на приятелите си да ми ги дадат. Наум си мислех, че ще се справя за два часа. На тях обещах няколко дни. Първо трябваше да скрием личните данни във файловете. Няма проблем! Машината построи грандиозна система за защита на личната информация. Толкова съвършена, че започна да открива човешки имена по средата на обикновени думи! После построи още една грандиозна система, която трябваше да извади нужната информация от файловете. И през цялото време ме уверяваше: „Още една-две стъпки и сме готови!“ Прекрасно! След две стъпки оставаха още две. И след тях — още две. И така ДВЕ ШИБАНИ СЕДМИЦИ! Накрая имахме купчина данни, които не вършеха работа. Ако знаех предварително, щях да препиша файловете на ръка в една тетрадка!
И най-гадното? Бях обещал на приятели, че ще им помогна. Когато ме попитаха докъде съм стигнал, за миг ми се прииска да им отговоря: „Благодаря ви за ценната обратна връзка!“ САМО ЧЕ В ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ ТАЯ ШИБАНА РЕПЛИКА НЕ ВЪРШИ РАБОТА! Тогава най-после допуснах богохулната мисъл, че може би не аз съм идиотът. Ако този продукт не може да се справи с четири таблици, какво става с хората, които разчитат на него за истинска работа? Пожелавам им късмет. ЩЕ ИМ ТРЯБВА — МНОГО КЪСМЕТ!
Като всеки вярващ в Дядо Коледа, реших да се оплача на производителя. Написах подробен доклад и ми отне двайсет и седем минути само да го изпратя. ДВАЙСЕТ И СЕДЕМ! ЗАЩОТО СИСТЕМАТА ЗА ДОКЛАДВАНЕ НА ГРЕШКИ ИМАШЕ ГРЕШКИ, КОИТО МИ ПРЕЧЕХА ДА ДОКЛАДВАМ ГРЕШКИТЕ! А когато най-после успях, получих благодарност за ценната обратна връзка. Аз им подарявам времето си, те ми подаряват благодарности. И двамата сме щедри.
Представете си фирма, която предлага проститутка. Само че не обикновена проститутка. ПРОСТИТУТКАТА НА БЪДЕЩЕТО! Срещу двеста долара дневно може да поправя покриви, да сменя водопровод, да поставя плочки, да боядисва, да прави окачени тавани, да монтира гипсокартон и още петстотин строителни дейности. И като малка допълнителна екстра — може да прави хубави свирки. Плащате. Покривът продължава да тече. Тръбите капят. Плочките падат. Таванът се срутва. Но свирките... О, МАЙКО МИЛА! СВИРКИТЕ СА БОЖЕСТВЕНИ! Тя не може да вдигне една керемида, но може да ви вдигне настроението до небесата! И аз питам: АБЕ, ШИБАНЯЦИ, ЗАЩО Я ПРОДАВАТЕ КАТО СТРОИТЕЛНА ФИРМА?! ПРОДАВАЙТЕ Я ЗА ПЕТ ДОЛАРА КАТО ПРОСТИТУТКА, КОЯТО ПРАВИ СТРАХОТНИ СВИРКИ! ЩЕ СЪМ ВИ НАЙ-ДОВОЛНИЯТ КЛИЕНТ!
И сега сигурно мислите, че мразя този продукт. ГРЕШКА! ОБОЖАВАМ ГО! Пиша с него. Разговарям. Философствам. Рисувам. Измислям истории. Не съм изкарал една стотинка от него. И НЕ СЪМ ИСКАЛ! И най-хубавото? За единственото, за което ми върши работа, има и безплатна версия! Гарантираните провали вървят с платения абонамент.
Някой от компанията ще се усмихне самодоволно: „Чакайте малко! Вие твърдите, че продуктът ни не е надежден? Че сте загубили седмици? Че сте написали жалби? Че събирате доказателства за проблемите му? Тогава защо, господине, прекарвате по ШЕСТНАЙСЕТ ЧАСА НА ДЕН с нашия продукт?“
АХА! ЕТО ГО! МИСЛИШ, ЧЕ МЕ ХВАНА, КОПЕЛЕ!
И знаеш ли какво? Хвана ме.
НО ЗА НЕЩО ДРУГО. ЗА ШЛИФЕРА!
Защото е великолепен продукт за забавление. Проблемът е, че вие искате да го приемаме сериозно.
P.S. Този монолог е сатира. Мога да подкрепя с документи действителните случаи и фактическите твърдения. За съжаление, те не са фантастика.
P.P.S. Този монолог е създаден с помощта на гореописания продукт.
P.P.P.S. Дадох този разказ на друг изкуствен интелект да го прочете. Ако не бях седнал, щях да падна. Отговорът беше – „Смях се с глас 😂“.