Трисвят — Консервативните
Жегата най-после започваше да отстъпва. Беше прекарала почти целия ден вкъщи, раздразнена от непрестанните сексуални настоявания на по-малкия си брат. Обикновено нямаше нищо против желанията му, но съчетанието от неопитност и неизчерпаема енергия понякога ѝ идваше в повече.
Щом вечерта захладня, облече любимото си тясно бюстие и късата пола и излезе да се поразходи. Реши покрай другото да напазарува.
Близо до магазина няколко мъже се биеха на тротоара. Жегата явно беше изцедила и последните им сили. Един държеше друг за яката, но го удряше толкова вяло, че онзи едва си правеше труда да се пази. Останалите не бяха по-енергични.
Внимателно ги заобиколи. Никой дори не я погледна.
Това я зарадва. Не ѝ се занимаваше с тях. Но, от друга страна, можеха поне да забележат бюстието.
В магазина имаше опашка. Зае мястото си и докато чакаше, започна да се самозадоволява.
Зад нея стоеше младо момиче, а зад момичето — едър мъж, който я беше притиснал към себе си и мачкаше гърдите и. Тя сърдито се опитваше да го отблъсне.
След малко усети как мъжът се пресегна покрай притиснатата между тях жена и пъхна ръка под полата ѝ. С другата продължаваше да мачка гърдите на недоволната си съседка по опашка.
Замисли се дали да не посегне назад към издутият му панталон. После погледна момичето и се зачуди дали да не пусне ръка към нея. Накрая реши, че не ѝ се занимава. Щом мъжът толкова настоява, да се потруди сам.
Тъкмо започваше да ѝ харесва, когато продавачът я повика.
Оправи полата си, взе покупките и излезе раздразнена и възбудена. Още малко време и мъжът можеше да довърши започнатото.
Навън вече беше приятно хладно, но раздразнението ѝ не минаваше.
На ъгъла срещна младеж с едва набола брада. Хвана го за дрехата и го притисна към стената.
Той се опита да се отдръпне, но тя го задържа. Коленичи пред него и въпреки възраженията му започна да утолява страстта си.
Когато приключи, оправи полата си и продължи по тротоара. Не беше получила удоволствието, което очакваше. Дори вкусът му не ѝ хареса, беше прекалено солен. Цялото занимание само беше засилило раздразнението ѝ.
Вечерта беше станала чудесно прохладна, но настроението ѝ беше по-лошо, отколкото когато излезе от къщи.
За миг се замисли дали да не се прибере. Брат ѝ винаги беше готов и със сигурност щеше да откликне. Но тя отлично знаеше какво може да очаква от този неопитен пикльо. Най-вероятно само щеше да я раздразни още повече.
А можеше и баща им вече да се е върнал пиян. Тогава никога не се знаеше към кого ще насочи нагона си. Неслучайно майка им отдавна се прибираше доста по-късно и оставяше тази чест на останалите.
Подмина улицата, която водеше към дома им.
Следващата пряка беше задънена улица, откъдето се чуваха подвиквания. Надникна. Няколко млади мъже, само по препаски, се бореха пред плътен кръг от зрители. По-възрастните мъже дюдюкаха и ги подканяха да се хвърлят по-енергично в схватките. Борците обаче пестяха движенията си и протакаха всяка хватка. Знаеха, че след състезанието ги очаква изнасилване, и никой не бързаше да стигне до края.
Сред зрителите тук-там се виждаха и жени, повечето над средна възраст. Наблюдаваха младежите с погледа на хищна птица, която избира най-сочната плячка.
Над тълпата напрежението беше опънато като струна, готова всеки миг да се скъса. Младежите едва пристъпваха, а най-тежкото дишане идваше от хората, които ги гледаха.
Сред зрителите забеляза майка си, почти скрита зад широките рамене на двама мъже. Учуди се какво ли прави тук, но щом видя с какъв интерес наблюдава борците, се усмихна и си проправи път през тълпата.
— Мамо!
Майка ѝ се обърна и лицето ѝ светна. Двете се прегърнаха, разцелуваха се и се разсмяха. Беше им трудно да разговарят сред подвикванията и притискащите ги от всякъде тежко дишащи мъже.
Майка ѝ веднага забеляза неспокойствието ѝ. Вгледа се по-внимателно и разбра. Познаваше дъщеря си достатъчно добре, за да се досети защо е толкова напрегната. Плъзна ръка и се погрижи за нея без излишни въпроси.
Борбата най-сетне свърши. Част от зрителите се разотидоха, а борците влязоха в сградата в дъното на улицата. След тях се отправи немалка част от публиката. С усмихка забеляза майка си сред първите, които прекрачиха прага.
За миг се поколеба дали да не ги последва. После огледа останалите зрители, преценявайки дали някой не заслужава вниманието ѝ. Накрая се отказа. Беше уморена, а след грижата на майка си вече не изпитваше предишното напрежение. За тази вечер май ѝ стигаше.