- Приемете някои вечни истини: цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. И вие ще остареете. (приписва се на Вонегът, но е на Мери Шмич)
- Много е важно какъв шеф ще си избереш, чии мечти ще превръщаш в действителност.
- Всеки ден правете нещо, което ви плаши. (приписва се на Вонегът, но е на Мери Шмич)
- Мислите, че древните римляни са били умни? Вижте колко тъпи са числата им. Една от теориите за упадъка на Римската империя е това, че тръбите им са били от олово. Отравянето с олово прави хората глупави и мързеливи. Какво е вашето оправдание?
- Хората се нуждаят от добри лъжи, защото около тях е пълно с много лоши.
- Няма причина доброто да не победи злото. Просто ангелите трябва да се организират като мафията.
- Здрави сме само дотолкова, доколкото са хуманни идеите ни.
- Тези, които се сънуват, трябва да заспиват заедно.
- Телевизията е като лош учител в гимназията. Само дето е учител на всички.
- Заеми се с изкуство. Не се шегувам. Изкуството не е професия за препитание. То е един много човешки начин да направиш живота си по-поносим. Да практикуваш изкуство, без значение колко добре или зле, е начинът, по който душата ти може да израства. Пей под душа. Танцувай на радиото. Разказвай истории. Напиши стих на приятел. Просто го направи. Ще получиш огромна награда. Ще си сътворил нещо.
- Ако Исус беше жив днес, щяхме да го убием със смъртоносна инжекция. Това наричам прогрес. Ще се наложи по абсолютно същата причина, по която е убит и първия път. Идеите му просто са прекалено либерални.
- За мен светец е този, който се държи почтено в непочтено общество.
- Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме.
- Вярвам, че четенето и писането са най-полезните форми на медитация, открити някога. Като четем произведенията на най-интересните умове в историята, ние медитираме с нашия ум и с техния. За мен това е чудо.
- Ако сериозно искате да разочаровате родителите си, а хомосексуализмът не ви е по душа — заемете се с изкуство.
- Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас. (приписва се на Вонегът, но е на Мери Шмич)
- И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно.
- Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен.
- Друг недостатък на човешкия характер е това, че всеки иска да строи, а никой не иска да се занимава с поддръжка.
- Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш.
- Моля, по-малко любов и повече добро отношение.
- Хората те оценяват най-пълно, когато положат цветя на гроба.
- Живеем на света без цел, ако не успеем да си измислим такава цел. В това съм напълно убеден.
- Познавам твърде малко хора, които мечтаят да има свят и за внуците им.
- Навсякъде и винаги правосъдните системи не се вълнуват изобщо дали е постигната справедливост. Както с гладиаторите на римляните, правосъдните системи са начин несправедливите правителства — а други правителства няма — да са страшно забавни, когато на карта е заложен животът на съвсем истински хора.
- Зигмунд Фройд казва, че не знае какво искат жените. Аз знам. Искат много хора, с които да си приказват.
- Ако не можеш да пишеш ясно, по всяка вероятност не можеш и да мислиш толкова добре, колкото си мислиш.
- Ако самоуважението си счупи крак, кракът не може никога да оздравее. Собственикът му трябва да го застреля.
- Скъпи бъдещи поколения: моля, приемете нашите извинения. Бяхме пристрастени към петрола.
- Добрата стара Земя — можехме да я спасим, ако не бяхме толкова алчни и мързеливи.
- Ние не сме в състояние да се избавим от злите помисли на човечеството. Но можем да се избавим от машините, които ги привеждат в действие. Давам ви свещена парола: РАЗОРЪЖЕТЕ СЕ.
- Когато бях на 15 години, работих един месец на археологически разкопки. Веднъж, по време на обедната почивка, си говорех с един от археолозите и той ми задаваше от онези „опознаващи“ въпроси, които хората си задават един на друг: „Спортуваш ли? Кой ти е любимият предмет?“ Аз му отговорих, че не спортувам. Казах му, че участвам в училищния театър, пея в хор, свиря на цигулка и пиано и че някога съм посещавал уроци по изкуствата.
Той възкликна: „Уау! Това е невероятно!“, а аз му отговорих: „О, не, аз не съм добър в никое от тези неща.“
Тогава той каза нещо, което никога няма да забравя и което напълно ме смая, защото никой никога по-рано не ми го беше казвал: „Не мисля, че да бъдеш добър в нещо е това, заради което човек го прави. Мисля, че всяко от тези прекрасни преживявания и различни умения те е научило на нещо и те е направило по-интересен човек, независимо от това колко добре се справяш с него.“
И честно казано, това промени живота ми. Защото се превърнах от неуспял човек, от някой, който не е достатъчно талантлив, че да е майстор в нещо, в човек, който прави нещата, защото им се наслаждава. Отгледан съм в такава фокусирана върху успеха и потопена в мита за таланта среда, че мислех, че си заслужава да се занимаваш с нещо само ако ще „победиш“ в него.