Поема за Гъза

Поетите от Омир още
Та чак до Гарсия до наши дни
Възпяват във безсънни нощи
Все добродетелни жени

Възпяват устните, косата,
Гърдите като на коза!
Възпяват ханша и бедрата,
Ала забравят за Гъза!

Жени без гъз?! Какво сте вие?!
Кажете, ала без сръдня!
Гъзът е нещо естетично
И кой не тръгва след жена,
Която с крачки симетрични
Умело си върти Гъза!

Кажете още кой не зяпа
Жена кога се наведе.
Гъзът й белнат като ряпа
С греховна сила го зове!

Не е ли вярно, че в кревата
Преди да почне любовта,
Ние съблазняваме жената
Като я галим по Гъза!

О, женски Гъз! Бъди прославен!
Надебелявай и цъфти!
Акъла мъжки покорявай
И към съблазни го води!

(Възможно от Пеньо Пенев)