Лев Толстой

Portrait of Leo Tolstoy



  • Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.
  • Историята щеше да бъде нещо прекрасно, ако беше вярна.
  • Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.
  • Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотречението, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът.
  • Истинската мъдрост не е многословна.
  • Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
  • Властта като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и разума.
  • Да се бориш срещу насилието с насилие значи да поставиш ново насилие на мястото на старото... Колкото страшно и трудно да е положението на човека, който живее християнски живот сред живот, почиващ на насилие, той няма друг изход освен борба и саможертва - саможертва докрай.
  • Всички мисли, които имат огромни последствия, са прости.
  • Всяка мисъл, изразена с думи, е сила, действието на която е безпределно.
  • Главното изискване за всяко изкуство е чувството за мярка.
  • Егоизмът е лудост. Лудостта е егоизъм.
  • Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“.
  • Не се съпротивлявайте на злото, но и сами не участвайте в злото ... и никой на този свят не ще успее да ви превърне в роби.
  • Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право.
  • Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки.

...